Разновидности и особености

Каракуда

Каракудата е толкова разпространена риба, че едва ли има някой, който да не знае как изглежда. У нас обитава както златната обикновена каракуда, така и сребърната каракуда. Обитават застояли или не много бързи води. Тази риба е представител на семейство шаранови. От самия шаран се отличава доста трудно, но но все пак основната разлика е, че нейното тяло е сравнително по-високо от това на шарана, но за разлика от него няма мустачки и размерите са по-малки. Каракудите са вегетарианци или всеядни. Издържат на много ниско съдържание на разтворен кислород във водата, че тя няма мустачки в края на устата. Златистата каракуда достига до 40 cm дължина и тегло до 1,5 кг.

Шаран

Шаранът е типичен представител на костните риби. Той спада към семейството на каракудата, скобар, червеноперка. Шаранът е сладководна риба, която достига до 120 cm на дължина и до 35 kg на тегло. Световният рекорд е 34,35 kg и е поставен в езеро Lac de Saint-Cassien във Франция. Шаранът е всеяден, като в ранна възраст се храни с планктон и с увеличаване на теглото, преминава към консумиране на различни бентосни организми. По-големите риби ядат и малки рибки поради неспособността да си осигуряват необходимото количество храна. Размножава се през пролетта. В нашите води той намира отлични условия за размножаване и живот.

Сом

Сомът, още Европейски сом, е сладководна риба, чието тяло е без люспи. На дължина вероятно достига до 5 m, а на тегло – до 300 kg (тези данни са от стари публикации и не са доказани). Официалният рекорд е 134,97 kg – на сом, уловен в река По, Италия.

Зъбите на сома са остри и завити навътре. Отгоре тялото му е тъмно, а страните и коремът са на петна. На горната челюст има две, а на долната – четири по-къси мустачки. Тези мустачки са осезателните му органи.

Разпространен е в Европа и Азия.

Това животно е голям хищник: голямата му уста може да погълне от по малки рибки до патици и лебеди(съществуват митове, че са погълвали дори и малки деца).

Тръпката от хващането му е огромна.

Червеноперка
Червеноперката е сладководна риба от семейство шаранови. Обект е на промишлен и спортен риболов. Почти идентичната на вид бабушка често се смята погрешно за „червеноперка“ от повечето рибари. Двата вида се чифтосват успешно.

Има характерни оранжево-червеникави перки, от където идва и названието ѝ. Тялото е дълбоко. Люспите са жълтеникави. Гръбната перка е разположена далече от главата. Броят на лъчи в тази перка е 8 или 9. Устата ѝ е сплескана и сочи нагоре поради навика си да всмуква насекоми и друга храна от повърхността. Средната нормална дължина, до която достига е около 15-20 cm. Екземплярите, които достигат максимална дължина са от порядъка на 35-36 cm. Рядко може да достигне тегло от 2 кг.

Кълве главно на бял червей и насекоми.

Балканска пъстърва (балканка)

Балканската пъстърва, още кафява или речна пъстърва, е риба от семейство Пъстърви, която живее в сладка вода.

Отстрани е светлокафява, а към корема преминава почти в жълто. Също така има големи розови петна на двете страни. Средната големина на този вид е около 40 см. Обитава чисти и студени, богати на кислород води. Пъстървите могат да плуват срещу течението, хвърлят хайвера си в горната част на реките и ако на пътя им има праг или друго препятствие, правят скокове във въздуха и така ги преодоляват. Тя е хищна риба, която се храни с мухи, червеи и често в менюто ѝ се включват по-малки рибки.

Балканската пъстърва е обект на спортен риболов. Използвани примамки са въртящите блесни, най-често модели, „окраската“ на които представлява ярък фон с контрастиращи точки. Уловът на изкуствена муха е най-популярен и най-емоционален.

Щука
Щуката е едра хищна риба, широко разпространена в нашите води. Среща се почти навсякъде — в Азия, Америка и Европа. Достига над 150 см дължина на тялото и тегло до 20 кг. Има сведения и за значително по-едри екземпляри. Официалният рекорд е 25 кг. Женските са обикновено доста по-едри от мъжките на една и съща възраст.
Щуката е голям и свиреп хищник. Малките рибки, след излюпването от хайвера, се хранят със зоопланктон — хайвера на други риби и дребни ракообразни. При достигане на размер 5-6 см щуката започва да се храни предимно с малки рибки. Не са редки и случаите на канибализъм, когато по-едрите екземпляри се хранят с по-дребните. В нейната дажба попадат също така жаби, мишки и малките на водоплаващите птици. За разлика от другите хищници, щуката се държи на определени места във водоема и напада жертвите си от засада, като след нападението се завръща на своето място. Понякога след фиксиране на жертвата следва преследване и бърза атака, но в по-редки случаи. Все пак както всеки хищник щуката се цели да изгуби най-малко енергия при лова. Ако тя прецени, че примамката се движи прекалено бързо или е трудна за улов, няма да се заинтригува.
Характерен е също така и начина, по който тя улавя рибата, с която се храни — обикновено първоначалното захващане е напреки на тялото, след което тя я поема с главата напред. Това е следствие на определения строеж на челюстите и зъбите на щуката, които не са предназначени за дъвчене — щуката гълта жертвите си цели.
Улавя се главно на изкуствени примамки (блесни, воблери и др.) или на жива стръв (било на малка рибка, или някакво месо).

Уклейка

Уклейката е вид ситна речна риба от семейство Шаранови. Също се нарича блескач, пръскач или върхар. Видимо е подобна на малко по-едрия уклей, но са различни видове.

Тялото ѝ е дълго, стреловидно и силно сплеснато отстрани. Главата е изострена, очите са големи, а устата е голяма и сочи нагоре. Люспите ѝ са сребристи и блестят ярко, докато перките са безцветни. Аналната перка е дълга, с между 18 до 23 лъча. Расте до около 25 cm.

Среща се на пасажи в горните водни слоеве и предпочита чисти прозрачни води. Храни се с малки насекоми и мекотели, червеи и други. Уклейката е важна храна за по-големите хищници в един биотоп. Среща се в България и в цяла Европа, но популациите ѝ намаляват поради слабата ѝ поносимост към замърсяване.

Лови се заедно с други Шаранови риби на въдица, но се използва главно като стръв за хищни риби

Ловува се предимно на бял и торен червей, на лек монтаж на плувка.

Най-голямата риба е изтърваната.